Най-добрите ръце …

Standard

Ангела Пранарова

Най-добрите ръце дето искам да срещна,
имат белег от рани и драскат.
Изковали очите на всичката нежност,

върху своето мъждукащо щастие.
Те ми носят от извора живата нужда,
и лекуват душата ми без излишна заклетост.
Те не чакат дежурното време за случване –
най-доброте ръце дето искам да срещна,
са замесили хляба ми като кръстно обричане,
без да искат в замяна да седнат до Господ,
и ме хранят със сухи трохи за обичане –
да ме връщат при себе си жадна за още.
Те са всичко – до край…до омега,
могат да ме издигнат на облак,
но еднакво с това ме отделят,
щом човешки залитна към облото.
Те са пробвали всичко и знаят,
цената на всяко мое пробуждане,
как се разпадам на светли атоми,
когато съм истински нужна.
И когато прощават ми тленното
връзване с тези земни хомоти,
най-добрите ръце дето искам да срещна,
всъщност знаят защо… им е нужен Живота ми…