Category Archives: … когато съм в творческо настроение …

На “въпреки” с болката

Standard

Ангела Пранарова

Не се побирам в името на болката,
навярно ви се струва невъзможно.

Аз пазя всичките слънца от облаци,
препускам по небето в безтегловност.
Не ме наричат с истинското име,
тук трудно се привиква със различното.
За всеки съм отделно допустима,
и имам си предел за роматичност.
Такава съм от малка – разпиляна!
С детинско въображение (да те стресне).
Пораснах с много – все охлузни рани,
защото не разбирам равновесието.
Но всеки път рисувах си усмивка,
с тръпчинки от слънца, за да не гасне.
Получих точно, колкото повиках,
така си обяснявах непонятностите.
Сега ми е въздушно и летежно,
та чак да ми завидите на полета.
Научих се от прямата ми същност,
сама да се обичам между хората.
Защото да си по-голям от болката
си струва! Риска е нищожен!
Една усмивка, вяра – само толкова,
в очите на Живота си да сложиш…

картина: Marziye Jamily

Четеш ли ме?

Standard

Ангела Пранарова

Четеш ли ме? В очите ми е топло,
стъкмих си огън от признания.

Безплътна съм и стигам само толкова,
да мога да съм твое оправдание.
Та даже да не смееш, ще ме сричаш.
Принуден си – замръзнах върху устните,
като последна строфа за обичане,
донесла правото ти на възкръсване.
Четеш ли ме? Разказвам ти се цялата.
Така ми даваш образ на човечност.
Едва, когато замълча – живяла съм.
Това ще бъде някъде след вечност.
До там навярно пътят ще е дълъг,
така че по-добре да ме познаваш.
Родих се, за да бъда твоя лудост,
преди да зная как се оцелява.
Но всичките магьоснически трикове
ги помня като белег от кръщение,
и без да се усетиш ме обикваш,
изгубия ли те някъде във мене.
Не ме мисли за вещица и влъхва.
Аз просто мога да се пиша. Толкова.
така ще те накарам да се влюбиш
в сърцето ми достатъчно – до болка.
Защото другото не е наистина,
почни да ме четеш откъм душата,
а после ако искаш да съм истинска
ще ме намериш някъде в средата.
Ще бъда там – отляво, в лоното
на твоето усещане за влюбеност.
Най-съкровенния съдбовен спомен-
момичето довело те до лудост …

картина: Ruan Jia

Най-добрите ръце …

Standard

Ангела Пранарова

Най-добрите ръце дето искам да срещна,
имат белег от рани и драскат.
Изковали очите на всичката нежност,

върху своето мъждукащо щастие.
Те ми носят от извора живата нужда,
и лекуват душата ми без излишна заклетост.
Те не чакат дежурното време за случване –
най-доброте ръце дето искам да срещна,
са замесили хляба ми като кръстно обричане,
без да искат в замяна да седнат до Господ,
и ме хранят със сухи трохи за обичане –
да ме връщат при себе си жадна за още.
Те са всичко – до край…до омега,
могат да ме издигнат на облак,
но еднакво с това ме отделят,
щом човешки залитна към облото.
Те са пробвали всичко и знаят,
цената на всяко мое пробуждане,
как се разпадам на светли атоми,
когато съм истински нужна.
И когато прощават ми тленното
връзване с тези земни хомоти,
най-добрите ръце дето искам да срещна,
всъщност знаят защо… им е нужен Живота ми…