“За мишките и хората”

Standard

“Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой мого умен и ще видиш, че едва ли е добър…”

из “За мишките и хората”, Дж. Стайнбек

Сблъсъкът с “мишките и хората” на Стайнбек неизменно води след себе си желание да пренаредиш собствения си свят, да изчисти прахта от мирогледа си и да допуснеш в съзнанието си идеята, че тихата лудост на “различните” около нас е всъщност най-мощният двигател на мъдростта, която трябва да попием.
Мисля си колко проникновен трябва да бъде човек, за да съумее с един замах на перото си да обясни смисъла на човешкото съществуване – потребността от ближния, нуждата от споделяне, страха от безпомощност, необходимостта от сливане с другия, до толкова, че да бъдеш негова сянка, независимо, че може би в реалността си абсолютен негов антипод.
Непоправимият хуманист Стайнбек е напълно наясно, че точните думи и послания притежават енергията да отведат света към по-добро съществуване. Независимо дали си бял-черен, голям-малък, смел-уплашен, решителен-колеблив, МИШКА или ЧОВЕК, ти имаш право да извървиш собствената си Голгота към надеждите и мечтите си.
Остава само да изберем какви да бъдем! И изхождайки от факта, че всичко при Стайнбек тежи на мястото си, до последния препинателен знак, не бива да подминаваме с лека ръка мъдростта зад заглавието.
“За мишките и хората” носи в себе си смисъла на посвещението и просвещението към всички онези хора, които забравят колко дребен и незначителен е всъщност човешкия живот. Всеки от нас дълбоко в себе си крие едно малко мишле, което е уязвимо и винаги в опасност. Независимо от това, че управляваме живота си, независимо от това, че притежаваме разум и право на избор, истината е, че във всеки един момент капанът може да хлопне с пълна сила, за да ни покаже колко сме мимолетни всъщност. Защото над нас винаги има една по-висша материя, която поставя граница между достойния и недостойния Живот, между пожеланата и необходима Смърт.
Често обаче нещата се случват извън нас самите, и е редно да се запитаме “До колко сме подготвени за съвършенството … ?”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s