Monthly Archives: October 2012

“Червено и черно”

Standard

“Най-достойните за човека страсти, които съдържат в себе си още много други, са любовта и амбицията…”
Паскал

Само с един образ Анри Мари Бейл, по известен като Стендал, е в състояние да разкрие пред нас цяла Вселена, в която са описани поривите, паденията, страстите и възходите на една, иначе благородна душа.
Жулиен Сорел е безспорно един от най-противоречивите образи създавани в литературата.

Едновременно смирен и агресивен, чувствителен и безкористен, плах и безнадеждно честолюбив. Червеното и Черното у Стендал не са загубили и молекула от блясъка си към ден днешен. Всеки момент от романа звучи болезнено познато, реалистично и тревожно.

Общество изтъкано от пошлост, гримирано с лицемерие, без никакво чувство за мярка и естетика, егоизъм сравним единствено с животинския инстинкт за самосъхранение. За да бъдеш достоен водач на подобни редици от теб се иска единствено да заключиш човешките добродетели дълбоко в себе си и да се държиш така както подобава тълпата – елементарно, просташки и снобски. В противен случай ОЛИМП остава винаги недостъпен за теб, защото тук властват “Боговете” на евтината съблазън, фалшивия задоволителен живот и утопичната представа за постигнатото съвършенство.
Опитвам се да изтрия отпечатъка оставен от Стендал в съзнанието ми и едновременно с това, сякаш ми се иска всеки ден да си припомням тънката граница между съвършенство и низост. Факт е, че Сорел е състояние да предизвика всички полюсни вълнение у човек, само заради същността си. Факт е, че може да го накара да се чувства прехласнат и отблъснат от него, защитаващ го до смърт и осъждащ го на смърт. И това ми дава право да гледам на “Червено и черно”, не просто като на роман за един кариерист, чийто живот се гради върху любовен похот и амбиции, а като на Урок за достойно съществуване и оцеляване, оставен МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ, на това велико произведение. Защото уроците на големите писатели, често се явяват отличен пътеводител из дебрите на живота за всеки …

“За мишките и хората”

Standard

“Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой мого умен и ще видиш, че едва ли е добър…”

из “За мишките и хората”, Дж. Стайнбек

Сблъсъкът с “мишките и хората” на Стайнбек неизменно води след себе си желание да пренаредиш собствения си свят, да изчисти прахта от мирогледа си и да допуснеш в съзнанието си идеята, че тихата лудост на “различните” около нас е всъщност най-мощният двигател на мъдростта, която трябва да попием.
Мисля си колко проникновен трябва да бъде човек, за да съумее с един замах на перото си да обясни смисъла на човешкото съществуване – потребността от ближния, нуждата от споделяне, страха от безпомощност, необходимостта от сливане с другия, до толкова, че да бъдеш негова сянка, независимо, че може би в реалността си абсолютен негов антипод.
Непоправимият хуманист Стайнбек е напълно наясно, че точните думи и послания притежават енергията да отведат света към по-добро съществуване. Независимо дали си бял-черен, голям-малък, смел-уплашен, решителен-колеблив, МИШКА или ЧОВЕК, ти имаш право да извървиш собствената си Голгота към надеждите и мечтите си.
Остава само да изберем какви да бъдем! И изхождайки от факта, че всичко при Стайнбек тежи на мястото си, до последния препинателен знак, не бива да подминаваме с лека ръка мъдростта зад заглавието.
“За мишките и хората” носи в себе си смисъла на посвещението и просвещението към всички онези хора, които забравят колко дребен и незначителен е всъщност човешкия живот. Всеки от нас дълбоко в себе си крие едно малко мишле, което е уязвимо и винаги в опасност. Независимо от това, че управляваме живота си, независимо от това, че притежаваме разум и право на избор, истината е, че във всеки един момент капанът може да хлопне с пълна сила, за да ни покаже колко сме мимолетни всъщност. Защото над нас винаги има една по-висша материя, която поставя граница между достойния и недостойния Живот, между пожеланата и необходима Смърт.
Често обаче нещата се случват извън нас самите, и е редно да се запитаме “До колко сме подготвени за съвършенството … ?”

Здравей, виртуален читателю !

Standard

Както може би става ясно (ако си по-наблюдателен),  това е моята “малка” страна на чудесата. (Или поне така ми се иска да изглежда). Преди 23 години, когато съм се появила на бял свят, родителите ми са ми дали вълшебното име Ангела (за по-любопитните по фамилия Пранарова). Не знам дали вярвате в символиката на имената, но ако се опра на факта, че “ангел” означава “вестител, посланик”  (гр. език), то категорично мога да кажа, че създадох този блок с едно единствено послание:

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си без твоя помощ !

Моят път към доброто е литературата! Търся в книгата, за да открия в живота! Следвай ме …