Четеш ли ме?

Standard

Ангела Пранарова

Четеш ли ме? В очите ми е топло,
стъкмих си огън от признания.

Безплътна съм и стигам само толкова,
да мога да съм твое оправдание.
Та даже да не смееш, ще ме сричаш.
Принуден си – замръзнах върху устните,
като последна строфа за обичане,
донесла правото ти на възкръсване.
Четеш ли ме? Разказвам ти се цялата.
Така ми даваш образ на човечност.
Едва, когато замълча – живяла съм.
Това ще бъде някъде след вечност.
До там навярно пътят ще е дълъг,
така че по-добре да ме познаваш.
Родих се, за да бъда твоя лудост,
преди да зная как се оцелява.
Но всичките магьоснически трикове
ги помня като белег от кръщение,
и без да се усетиш ме обикваш,
изгубия ли те някъде във мене.
Не ме мисли за вещица и влъхва.
Аз просто мога да се пиша. Толкова.
така ще те накарам да се влюбиш
в сърцето ми достатъчно – до болка.
Защото другото не е наистина,
почни да ме четеш откъм душата,
а после ако искаш да съм истинска
ще ме намериш някъде в средата.
Ще бъда там – отляво, в лоното
на твоето усещане за влюбеност.
Най-съкровенния съдбовен спомен-
момичето довело те до лудост …

картина: Ruan Jia

One response »

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s