На “въпреки” с болката

Standard

Ангела Пранарова

Не се побирам в името на болката,
навярно ви се струва невъзможно.

Аз пазя всичките слънца от облаци,
препускам по небето в безтегловност.
Не ме наричат с истинското име,
тук трудно се привиква със различното.
За всеки съм отделно допустима,
и имам си предел за роматичност.
Такава съм от малка – разпиляна!
С детинско въображение (да те стресне).
Пораснах с много – все охлузни рани,
защото не разбирам равновесието.
Но всеки път рисувах си усмивка,
с тръпчинки от слънца, за да не гасне.
Получих точно, колкото повиках,
така си обяснявах непонятностите.
Сега ми е въздушно и летежно,
та чак да ми завидите на полета.
Научих се от прямата ми същност,
сама да се обичам между хората.
Защото да си по-голям от болката
си струва! Риска е нищожен!
Една усмивка, вяра – само толкова,
в очите на Живота си да сложиш…

картина: Marziye Jamily

One response »

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s